Пътуването като начин на живот – бизнес и ежедневие

Интервю с Биляна Траянова

1.      Кога разбрахте, че пътуването е вашият стил/ начин на живот?

Още като дете пътувах непрестанно. Като актьори, родителите ми трябваше често да отсъстват заради турнета, а аз прелитах сама разстоянието от Силистра до София, често под грижите на стюардесите и пилотите, за да отида при баба и дядо на отглеждане:–) Обичах да гледам върховете на планините от високо. Всяко предстоящо пътуване ме вълнуваше още тогава.

 

2.      Кога започнахте пътешествията и Колко дестинации сте посетили?

В детските ми години можехме да пътуваме до Румъния. Като тийнеджър видях Унгария и бях пленена! Скоро след това видях и Латвия. Вече знаех, че да пътувам е много важно за мен! Като студент в НАТФИЗ започнах с интензивните пътувания – турнета, екскурзии. Тогава се заредиха Тайланд, Шри Ланка, Тунис… Като дестинации е трудно да определя колко съм посетила. Как да кажеш, че Индонезия е една дестинация като тази страна се простира на 17 000 и повече острова и всеки един обитаем от тях е толкова уникален, че все едно си в различен свят. Бих нарекла дестинация всяка точка, например град или село, резерват или природна забележителност. Така погледнато дестинациите вероятно са хилядиJНе харесвам статистиката – „бил съм в Катар“ а ти си минал транзитно през Доха и си пил кафе на летището. Това означава ли, че си бил:–) На Бали ходим вече няколко пъти и всеки път откривам неподозирани нови неща. А статистически е само една дестинация. Дори гидът ни, абсолютен професионалист, стигна за първи път до земите на етноса Трунян, след като буквално го изнудихме да дойде с нас. А живее на два часа път от тях на БалиJТрунян е дестинация, която разкрива културна идентичност, единствена по рода си в света и е невероятно ценна за колекциите на запалените пътешественици. Но малко хора са чували за Трунян, нищо че са ходили до Бали.

 

3.      Разкажете ни повече за бизнес аспекта на вашите пътувания?

В моята сфера на интерес – документалното снимане и писането на приключенски книги за деца, пътуването е просто задължително. Наред с приоритетната ни работа откриваме доста ценни бизнес възможности. Непрекъснато се запознаваме с хора от различни сфери на дейност, както в държавната администрация, така и в частния сектор. На повечето места по света хората се радват да обсъждат бизнес възможности. За търговията е най-лесно и познато като логистика. Издателската дейност изисква добри познания за съответния пазар. Например това лято, за съжаление, открих, че на остров Сулавеси, Индонезия, нямам никакъв шанс да продавам литература. Там просто няма книжарници, освен по една в трите мола на главния град Макасар. Хората не могат да си позволят да четат, защото са изключително заети с работата по оризищата и с подготовката на погребални церемонии. Разбира се, прекратих усилията в тази посока. Пазарите за детска литература са в богатите страни. Така че да попътуваш и да огледаш е незаменимо ценно за бизнес плановете.

 

4.      Как се роди „Без багаж“?

„Без багаж“ е дете на съдбата. Колкото и да се дърпах, този проект се случи. Някак си влезе под кожата ми и точно като дете изисква голяма част от вниманието миJЗапочнахме съвсем спонтанно, без да знаем как ще успеем да го финансираме, защото такава продукция е доста скъпа и телевизиите не искат да плащат по никакъв начин. Предпочитат да купуват готови продукции за по 100-200 долара на епизод, а не да инвестират в собствено тревъл производство. Стана така, че със съпруга  ми, който е и мой бизнес партньор, успяхме да произведем повече от 300 епизода и вече 10 години сами финансираме продукцията като независима продуцентска компания. Продуктът „Без багаж“ доказа, че е най-добрия тревъл продукт в България и именно това помага да си партнираме успешно с различни спонсори и рекламодатели. Като изключение от всички практики и  правила – „Без багаж“ е бизнес без първоначална инвестиция и бизнес планJ

 

5.      Какво е клуб „Без багаж“?

В годините на нашите приключения наши приятели, познати и непознати са ни питали многократно дали не могат да дойдат поне веднъж с нас на снимки. „Ще нося статива“; „Ще помагам“, „Ще се скрия в куфара ти“; какви ли не предложения сме ималиJРешихме, че е добре да пътуваме с приятели, защото когато сме само „на работа“ е доста изморително психически, освен физически. А ако има с нас необременени от график и количество заснет материал хора, вечерите със сигурност ще са по-разтоварващи:–) А и програмата на нашите пътувания е много по-различна от средно статистическо пътуване за туристи. Така се случи Клуб „Без багаж“. Членството в него става задължително по препоръка. Все пак не можеш да тръгнеш на път с всеки:–) Членовете на Клуба могат да пътуват с нас и да следват нашата програма – с надникване в най-скритите кътчета на съответното място, общуване с местните и най-невероятни специфични практики като духовни лечения, шамански ритуали, безконтактни бойни изкуства. За Клуба се организират срещи, на които се дегустира кухня от различни точки на света, представят се нетрадиционни пътувания, споделят се нови „попадения“. Задължително за членство в Клуб „Без багаж“ е да си любопитен пътешественик!

 

6.      Какви приключения планирате през следващата година?

Размечтали сме се за Южна Америка, искаме да видим Куба. Ще отскочим отново до Шри Ланка, защото има още много неща, които не сме заснели, а и вече се оформя сериозна група от членове на Клуба. По същия начин ще стигнем и до Куба – с камерите, но и с приятелите от Клуб „Без багаж“. В момента подготвяме специалната програма – с много пътуване, с много неща за виждане и преживяване.

 

7.      Предаването, Клубът… Планирате ли нови бизнес начинания?

Имам желание да развия Хариша, приключенската поредица за деца, и като игра. Обмислям вариантите за финансирането ú.

 

8.      Как успявате да съвместявате семейните ангажименти с постоянните пътувания?

Някак си се справямеJМалко е сложна организацията кой ще гледа децата, но най-вече кой ще гледа голдън ретривъра имJПоследният път го заварихме с доста белези от битки след престой в кучешки хотел:–)

 

9.      Какво ви вдъхновява и мотивира?

Истински ме вдъхновяват усмивките на хората по света, гостоприемството и, любовта към ближния. Може би затова харесвам да пътувам до места, където ценностите все още имат значение. Европа е красива, подредена и „студена“. Там пътувам, за да помълча, да разгледам, да хапна в приятна обстановка, но никога нямам разтърсващи преживявания в Европа. Просто знам какво да очаквам. Трудно ми е да го обясня. Мотивират ме успехите на предприемчивите и креативните хора. Винаги научавам от тях. Радвам се, когато някой успява! Това ми дава надежда и ме окрилява!

 

10.   Имате ли любима дестинация?

Любима ми е Кения. Резерватите Масай Мара и Самбуру, където са земите на тези етноси, са най-вълнуващото преживяване, което можеш да си представиш! Скок във времето, в друго измерение, просто съвсем различен свят. Хора, традиции и диви животни, каквито няма къде другаде да видиш – Кения е фантастична. Сафари в Кения е първото в списъка ми с препоръки и желания. Чакам да поотраснат децата ми, за да ги заведа и да ги запозная с живота на саваната.

Другите ми много любими места са остров Бали, Мианмар и Шри Ланка. Като критериите ми започват с „Преживяване“!

 

11.   Какви пътешественици са българите (лесно ли се адаптират, мобилини ли са….)?

Българите все още се учат да пътуват интересно. Особено по-възрастните поколения. Вратите ни се отвориха едва след 1989 година. Не бяхме виждали, не знаехме, не умеехме да избираме къде да отидем, нямаше кой да ни сподели за своите пътешествия. Хубавото е, че днес, само с няколко клика си направил цяло проучване в нета и можеш да избереш нюанса на пътуване, което най-много се вписва в представите ти за забавление. Важното е да търсим, да любопитстваме и да не си мислим, че „олинклузив“ туризма има нещо общо с пътешестването. Двете са съвсем различни понятия. За мен, да си бил някъде означава да си преживял мястото. Дали ще потърсиш кухнята, природата, историята или хората, няма значение. Има много начини да се преживее едно място. Колкото повече опознаваме света, толкова по-добри ставаме, по-толерантни, по-креативни. Младите хора имат голяма преднина в познанието за света, но са все още материално несигурни. Улегналите пътуващи масово предпочитат почивките пред екшъна. Но веднъж усетил прилива на адреналин и ендорфини след истинско приключение, трудно ще се върнеш към масовката:–)

 

12.   Има ли дестинации, за които все още мечтаете?

Искам да видя Австралия и по-скоро Австралийския бариерен риф. Интересни са ми американските индианци и останалото от техните цивилизации. Много ми се иска да отида и до Мадагаскар. Ендемичните животни там са особено интересна тема за мен. Може би ще направя пътуване и до Нгоронгоро, Танзания. Кратерът е дом на хиляди африкански животни. Чела съм много за това място и то ме привлича неудържимо. Списъкът ми е безсрамно дълъгJ

 

Биляна Траянова е дипломирана актриса с множество роли в киното и театъра. През 2002 г. основава своя продуцентска компания и до момента е реализирала над 50 документални и игрални филма като продуцент и сценарист, създател е над 300 тревъл епизода от популярната телевизионна поредица„Без багаж“, излъчвана в национален ТВ ефир вече десета година.

„Без багаж“ е истински компас за българските пътешественици, ориентир в посоките на света, със стотици хиляди фенове, готови да последват съветите на екипа на предаването в избора си на дестинация за пътуване. Биляна е автор на оригинални телевизионни формати и на детската приключенска книжна поредица „Хариша“, отвеждаща децата-читатели в различни точки на света и запознаваща ги с непознати племена, диви животни, древни култури, легенди и предания. През 2013 г. Биляна продуцира и режисира първият от 20 години насам, детски игрален филм „Хариша и тайнственият остров“. Пътеписите и фотографиите ѝ са публикувани в редица печатни и онлайн медии. Биляна Траянова е едно от най-популярните телевизионни лица в България и олицетворение на отдаден пътешественик и приключенец.

 

e-max.it: your social media marketing partner