Клубна среща февруари 2018
Категория: Клубни

Клубна среща февруари 2018

Цветан Лъжански: успеха в предприемачеството: късмет или твърдоглавие

Цветан Лъжански е магистър по „Стопанско управление“ в Софийския университет и бакалавър по “Международни финанси” във Висшето училище в Утрехт, Холандия.Бил е Изпълнителен директор на Амета Холдинг, Роял Фудс Холдинг

 

Светослава: Разкажи ни за първите си стъпки в бизнеса.

Цветан: Започнах, след като завърших средното училище, в онези весели времена на 90те години, първо със сергии за цигари на Илиенци, а после с продажба на плодове и зеленчуци на пазара. Сестра ми и братовчед ми продаваха, а аз ги зареждах със стока. След това ме приеха студент и първите една-две години се посветих на учене, издържайки се финансово от плодовете и зеленчуците. След трети курс исках да започна работа някъде, където могат да ме научат на по-сериозен бизнес. Тогава пазара беше труден, разчиташе се на връзки, всеки пита кой те праща – а мен никой не ме праща.

С малко късмет започнах в Българо-американския инвестиционен фонд ( сега Фондация Америка за България). Една година след като започнах работа, през 1997 започна голямата криза и ние се оказахме единствената институция с наличен дългосрочен капитал в държавата. Избирахме си град и правехме срещи с най-големите фирми в него. Всички ни посрещаха с отворени обятия. Това продължи за около 12 месеца, след това отново се стабилизира банковата система. Тогава се запознах с някои от най-сериозните предприемачи в България и част от тези познанства са актуални и днес.

Светослава: Как избирахте компаниите, с които да се срещнете за инвестиция/ кредит?

Цветан: Това е много интересен процес. Усетът е много важен. След първите три минути по интуиция ти вече знаеш дали искаш да работиш с тези хора и ако да, следващите няколко месеца само оформяте как да стане това. Разбира се, познанията също са важни. Нашите шефове бяха много опитни и ни насочваха и учиха. Това беше страхотна школа.

Светослава: Как се развиха инвестициите от този период?

Следващото предизвикателство дойде, когато една от ключовите ни инвестиции тръгна много на зле. Ние бяхме вложили около 5 милиона долара. Тъй като отговарях за този портфейл, реших да отида на място за седмица да видя какво се случва с бизнеса. И заминах за Павликени и Разград (става въпрос за компанията Amета холдинг, сега Пилко). Останах година и половина!  Видях, че нашият партньор, управителят, не държеше юздите здраво и трябва бързо да се реагира. Нямаше кой друг и аз предложих да поема управлението, въпреки, че не ми се искаше много, в София се чувствах отлично. Но прецених, че това е правилното решение на този етап за компанията. Отидохме, заедно с един колега, финансов анализатор. Отглеждането на пилета е доста сложен бизнес.

След една година опознаване на средата, подготвихме план за преструктуриране на компанията. Защитихме го пред борда на БАИФ в Ню Йорк. И на другия ден започнахме – уволнихме половината служители и целия мениджърски борд. Това беше първия ни сериозен управленски ход. През следващия месец компанията излезе на печалба, както е и до ден днешен. Колегата пое управлението на компанията и я развива като проспериращо предприятие.

Светослава: Какво се случи след завръщането ти в София?

Цветан: Следващата възможност дойде от познанството ми със Стефан Шарлопов. По това време той притежаваше Роял кейк, Девин и Роял Патейтос, обединени в Роял груп. Фондът имаше 10% дял в групата. Завръщайки се в София, Стефан ме покани да оглавя групата – доста авантюристичен ход, гледайки го от сегашния момент. Бях само на 27, а в групата работеха 2000 човека в 13 фирми.

Светослава: Каква беше целта на това смело начинание?

Мисията на моята роля бе да структурираме фирмите и да ги продадем. През 2003 успяхме да сключим сделка с Чипита за Роял Кейк. Спомням си с умиление този период, тъй като имаше много действие, динамика и бързо развитие. Следващата година продадохме и голяма част от Роял Патейтос.

След това реших да си взема 1 година ваканция – бях поработил вече 8 години. Записах се да уча във Франция в едно бизнес училище. Точно в този период се появи австрийски фонд, който искаше да купи Девин. И докато учих, в междучасията, водих преговорите за сделката.

След покупката, те ми предложиха да остана CEO – докато завърших бях на непълно работно време, а след това минах на пълна ангажираност.

Светослава: С какво се отличава този период от кариерата ти?

Цветан: Предприемачеството ми допада, тъй като сам определяш правилата и отговаряш за резултатите – избираш стратегиите, хората и подхода. За три години направихме компанията още по-успешна и популярна, излязохме на борсата, станахме абсолютен лидер на пазара, екипът беше на световно ниво.  После дойде кризата от 2008-2009 и тъй като австрийския фонд имаше инвестиции в недвижими имоти в Източна Европа, решиха да си осигурят капитал, продавайки Девин.

Светослава: Какво се промени при смяната на собственика?

Цветан: Купувачът беше американски фонд. Времената вече бяха други, не расте всичко нагоре, а обратно. Това, че запазвахме продажбите на същото ниво, за нас беше успех. Но фондът искаше ръст от 20% всяка година. В продължение на две години придобихме още 10% пазарен дял – стигнахме 40%. Но противоречията ни с фондът се задълбочиха. Имахме разминавания най-вече относно възможностите за растеж. Разделихме се 2011 и аз си взех отново една година ваканция.

Светослава:  В каква посока пое след това?

Цветан: Честно казано беше ми малко скучно последните години в Девин, с установена структура и бизнес модел. Получаваха се нещата, но чувствах, че не давам сто процента от себе си. А животът е твърде кратък и трябва всеки ден да се раздаваш на 100 процента. Понастоящем съм акционер в две компании. Едната се занимава с внос и дистрибуция на италианско кафе Сегафредо, а другата - Брейктайм е с амбиции във вендинг бизнеса. Създаваме екип, организираме национална дистрибуция, привличаме фондове. Изкупуваме други оператори – машини за кафе, храни и напитки. Към мен се присъединиха част от най-добрите професионалисти от Девин, с които сме работили дълги години и си имаме пълно доверие и синергия.

Също съм в борда на две големи компании, които преструктурираме, преминавайки от управление на собственика към корпоративна структура с нает мениджърски състав. Всеки от тези проекти ми носи ми голямо удовлетворение, тъй като всеки ден виждам плодовете на труда ни и промяната, която носят.

Светослава: Как се спря на вендинг индустрията?

Цветан: Моят партньор предложи идеята. Оценихме, че има голям потенциал за този бизнес в България. В момента той е раздробен между много играчи, не се прави професионално, използват се стари машини, които дават лош продукт. Договорили сме партньорства с големи производители и те ни подкрепят. Ние искаме да създадем национална верига от високо технологични магазинчета по офиси и предприятия – това е нашата концепция. Имаме онлайн платформа за следене на наличността и оптимизираме зареждането постоянно за всяка точка.

Светослава: Какви качества и концепции те направиха успешен в бизнеса и предприемачеството?

Цветан: Това, което ми е помогнало досега е, че съм свръх твърдоглав - аз нямам концепция за „не, няма да стане“. Освен това имам голяма вяра, че всичко се случва по правилния начин и че ще се получат нещата. Радвам се на всичко, което правя. Научил съм се, дори за неща, които не ми допадат – например монотонна работа, да си настройвам съзнанието така, че да ги правя по най-добрия начин, без да съм привързан към резултата. Друг много важен фактор е, че работя само с топ хора.

Светослава: Каква е дефиницията ти за топ хора?

Цветан: Това са хора, които правят всичко с много любов и професионализъм. Те се надскачат постоянно. Нашата фирмена култура е всеки ден да очакваме нещо ново и вълнуващо и нагласата ни е – днес се радвам много, че пак отивам на работа.

Светослава: Какво би посъветвал младите предприемачи?

Цветан: Да имат вяра, че всичко ще бъде страхотно. Каквото и да се случи, то е за твое най-голямо добро. Хубаво е да има трудности – помагат ти да разберат дали си боец и те закаляват.

e-max.it: your social media marketing partner