За бъдещето на лидерството от Ласло Бок, бивш вицепрезидент на HR отдел в Google – втора част

Първа част

Разговаряхме за изкуствен интелект и машинно самообучение. Какво е преувеличено и какво е реално?

Много компании, които разработват решения за машинно самообучение, казват, че ще решат всички проблеми. Но те всъщност възпроизвеждат много от наличните грешки заради данните, които използват. В резултат на това те няма да могат да изпълнят обещанията, които дават, защото ще се сблъскат с проблеми с личната неприкосновеност.

Второто нещо, на което доста хора не обръщат внимание, е, че ръстът на машинното самообучение и автоматизацията ще унищожи много работни места в краткосрочен и средносрочен аспект. И тези специалисти няма да има към какво да се преориентират. Например, най-често срещаната длъжност в САЩ е шофьор. Има шанс, тази работа да не съществува след 5 или 10 години и със сигурност няма да съществува след 15 години.

Причината за това е, че технологията може да направи нещо невъобразимо, за което не е предназначена. Дори в краткосрочен план да изглежда ефективна, трябва да сте много внимателни що се отнася до въвеждането и прилагането на нова технология.

Как се променя естеството на самата работа?

Ще има два модела на работа. Първият е този, към който аз лично се стремя. Бих го нарекъл свободна среда. В нея хората се чувстват овластени, учат и се развиват. Причината, поради която е успешен модел, е, че най-добрите, най-талантливите хора искат да бъдат в такава среда. Така че подобни компании ще привлекат таланти, защото хората ще си казват: “Това е невероятно. Искам да бъда част от това. ”

Другата крайност е среда с ниска свобода. Тя представлява традиционна организационна структура с йерархия от 1960 г.: ела-тук, свърши-тази-работа, остани-до-края-на-деня, ти-си-заменяем. Причината, че моделът съществува дълго време, е, че въпреки всички промени в технологиите, има достатъчно хора, които се нуждаят за работа, особено извън САЩ, но със сигурност и в САЩ. Ще има изпълнителни директори и ръководители, които ще печелят много пари на гърба на тези хора. Мисля, че е грешно, но е тенденциозно.

Последен въпрос. Какво е да си CEO за разлика от това, което си мислил, че е?

Едното е нивото на отговорност. През първите шест седмици след началото на Humu, буквално се събуждах в 3:30 ч. Всеки ден бях в паника, защото имахме екип от хора, които напуснаха невероятни места като Microsoft, Airbnb, Gusto, Google и други. Те оставиха всички тези компании, за да изграждаме  проекта заедно. Ако нещата не се получеха, те щяха да останат без работа, нали така?

Моят приятел, Джон Макфарлън, който е бивш CEO на Sonos, веднъж ми каза: “Това е естественият начин, по който твоето тяло приема реалността и отговорността, която си поел.“

Второто е способността да учиш и да се адаптираш. От GE научих следната теория – когато станете изпълнителен директор, ставате такъв, защото имате набор от умения, които отговарят на проблема, който фирмата ви има по това време. Така че има различни главни изпълнителни директори, които преди това са управлявали различни отдели – Продажби, HR, маркетинг и други.

Това, което научих от позицията си на CEO и което не очаквах е, че едно от най-редките, най-трудни и най-ценни умения е да бъдеш постоянно учещият се CEO. Каквито и да са силните ти страни, ако искаш да останеш в тази работа и да служиш на хората в твоята компания, трябва непрекъснато да учиш и да си гъвкав. Например, няма значение дали сте изпълнителен директор по продажби. Ако фирмата ви се нуждае от таланти, ще се пренасочите. И повечето хора не могат да направят това.

Единственото нещо, което бих добавил, е, че всичко е въпрос на фирмена култура – колко добра е тя и как я изграждате.

Автор: Dan Bigman
Източник: https://chiefexecutive.net/