На България е нужен нов модел на икономически растеж

Световната икономика още не е излязла от кризата, която няма аналог, дори с Голямата Депресия през 30те години на миналия век.

Тази криза е резултат от спецификите на икономическото развитие след края на Студената война, както и на факта, че през следвоенния период населението на земята се утрои. А с това се появиха и нови икономически центрове. Икономическият модел, който позволи на новите демокрации в Централна и Източна Европа (ЦИЕ), включително и на българската икономика да отбележат десетгодишен непрекъснат растеж (1999-2008 г) е мъртъв. А преди кризата тези икономики в бяха сред най-бързо развиващите се в света. През периода от 1995 – 2011 г.  БВП на глава от населението се увеличаваше четири пъти по-бързо от този в Западна Европа и от 38% стана 54% от средния за ЕС-15.

Проблемът на този модел е, че икономическият растеж е силно зависим от потреблението, което достигна около 80% от БВП. То беше подхранвано от високи нива на кредитиране иот притока на чужди инвестиции. С настъпването на кризата, обаче, тези инвестиции се сринаха, а около 80% от тях бяха от Западна Европа. Същевременно, средно 60% от износа на страните от ЦИЕ беше ориентиран към Западна Европа, а там с началото на кризата търсенето чувствително спадна. Застаряващото население пък не може да осигури устойчив ръст на вътрешното потребление, което да компенсира намалялото търсене на европейските пазари. По оценка на McKinseyвсички тези фактори заплашват да намалят БВП на глава от населението в ЦИЕ с 0.7% годишно за периода 2010 –2020г.и с  0.3% годишно за периода 2020 –2030г.

Както на автомобила са нужни по-добри двигател, гориво и инфраструктура, за да се движи по-бързо, такива са нужни и на икономиката да расте по-бързо. Възстановяването на средногодишния ръст на БВП от 4,6%, който България достигна през периода 1999-2008 е възможен чрез следните три двигателя:

Двигател 1. Разширяване на износа и увеличаване на добавената му стойност:

  • Разширяване на производството с интензивно използване на знания;
  • Мултиплициране на чуждите инвестиции (търговия – аутсорсинг – производство);
  • Насърчаване на инвестициите в биоземеделие;
  • Изграждане на маркетинг канали  до крайния клиент на външните пазари.

Двигател 2: Увеличаване на производителността и инвестициите в изоставащи сектори:

  • Строителство
  • Транспорт
  • Търговия на дребно
  • Инфраструктура (транспорт, вода, електроенергия и комуникации)

Двигател 3: Привличане на нови ПЧИ и предлагане на финансови инструменти за МСП

  • Изграждане капацитет за маркетинг на България като инвестиционна дестинация
  • Продължаване сътрудничеството с ЕИБ и ЕК за предлагане на финансови инструменти за стартиращи и МСП (JEREMIE) , фондове за рисков капитал, гаранционни схеми и др.
  • Повишаване търсенето на спестовни и финансови продукти чрез реформиране на пенсионната система
  • Засилване на инвестиционния сектор чрез насърчаване  развитието на дълбоки и стабилни финансови пазари

Горивото на растежа са производствените фактори. Със своята най-ниска стойност в ЕС , те все още са ДАР (Данъци, Активи, Работна сила) за инвеститорите:

  • най-ниската  цена на земя  и сгради/строителство,
  • най-ниска цена на труда,
  • най-ниски преки данъци.

Но качеството на човешките ресурси  ще зависи основно от образователната реформа, защото в момента те са по-скоро ограничител на растежа.

Инфраструктурата на растежа е и най-важата негова предпоставка:

  • “Твърда инфраструктура”: за постигане на предкризисния годишен растеж на БВП, България трябва да инвестира повече от 5% от БВП в инфраструктура
  • “Мека инфраструктура”: за да са ефективни институциите и регулаторната рамка:
  1. Съдебна реформа
  2. Административна реформа
  3.  Реформа  на службите за сигурност
  • Енергийна инфраструктура: либерализация на пазара на електричество и диверсификация на източниците на газ.
  • Финансова инфраструктура: реформа в регулаторите БНБ и КФН.

Според McKinsey, само страните в ЦИЕ, които успеят да настроят своите икономики към новите посткризисни реалности и успешно се включат в глобалните вериги за доставка ще могат да се върнат към старите нива на растеж на БВП от над 4% годишно. Останалите, които продължават да разчитат на стария модел на растеж са обречени просто да възпроизвеждат своя БВП с годишен ръст в рамките на 1-2%. Засега България е във втората група.

Автор: Евгений Кънчев