Христо Ибушев: България се нуждае от стартъпи

Христо Ибушев е изпълнителен директор на оръжейния комбинат „Арсенал“. Предприятието, основано през 1878, е най-големият работодател в България.
Освен всичко останало, Христо Ибушев е активен ангел инвеститор в CEO angels club.

Снимка: kazanlak.com

Какво според вас е най-важното значение на оръжейния комбинат „Арсенал“?

Основно икономическо и от национална сигурност.
Регионът около Казанлък и Стара Загора разчита на 140-годишното ни предприятие за поръчки и работа.
А малко хора знаят, че по време на конфликт, всички доставки към държавите в конфликта се спират по международен закон. Така че вътрешното производство е ключово за сигурността на всяка страна.

Някои хора имат негативно отношение към сферата Ви на бизнес. Какво е Вашето мнение?

Държавността и сигурността от векове са предпоставка за благоденствие и развитие. Ние сме законни производители и продаваме само на законни държавни институции. Искаме куп легализирани документи и разрешителни от нашето правителство, от ЕС и ООН. Това носи спокойствие и сигурност в държавите, където доставяме. Така подобряваме живота на хората по цял свят.

Осъзнавайки това, съм щастлив, че мога да допринеса за по-добър живот на хора, към които иначе не бих имал отношение. А вярвайте ми, България е един рай, в сравнение с повечето места по света.

Какво е бъдещето на „Арсенал“ и на производството на оръжие?

Работим за да е светло. Всички предприятия от отбранителната индустрия имат възход, след тежък период от около 30 години. В Арсенал има много нови разработки и те се търсят от клиентите по цял свят.

“Арсенал” е най-голямата казанлъшка фирма, а Вие, освен като работодател, помагате на региона и като дарител. Какво Ви носи това?

Всъщност, от няколко години е и най-големият работодател на България.

Казанлък и региона, включително Стара Загора, е жив, динамичен и се развива благодарение това, че големите предприятия в него работят успешно.

Всичко, което правя, съм го наследил от родителите си и ми носи удовлетворение. Научавам много от хората, с които съм въвлечен в благотворителни инициативи и това ме прави щастлив и осмисля усилията и отделеното време.

Има ли бъдеще за бизнеса извън София?

Всъщност, повечето ми инвестиции са извън София. Има учудващо много възможности за инвестиция извън големите градове, в развиващите се икономики и в индустрии, които хората смятат за наситени.
В много от установените бизнеси има възможност за подобрение и конкурентоспособност.
Привличат ме такива инвестиции, особено ако могат да бъдат скалируеми.

Нямам илюзии да търся следващия Стив Джобс.

Вие сте най-активният инвеститор в CEO angels club. Какво Ви мотивира?

Не знаех, че съм най-активният и не се състезавам с никого. Просто харесвам много от проектите, както и платформата и формáта на CEO Angels Club.

Как приемат това вашите познати?

Всеки по своему. Тези, които се интересуват от финанси, са по-разбиращи. Другите просто са любопитни.

Как бихте мотивирали някого да стане инвеститор?

Защо да мотивирам някого? Това си е чисто финансово решение. За мен е лишено от емоция, защото се води от математика и предприемачески умения.

Как решавате в какви стартъпи да инвестирате?

Имам определен брой стартирани компании от 90-те. Човек придобива опит, инстинкт. По принцип предпочитам да инвестирам в компании с опитен екип, който е идентифицирал добра ниша или проблем за решаване и знае какво прави.

Правили ли сте грешки?

Още е рано да се каже за грешки. Някои от компаниите не се развиват така, както възнамеряваха, но и живота си е такъв. По принцип съм много толерантен към грешки, щом се опитваме да ги поправим. Но и не се страхувам от тях. Това е съществото на риска.

Според вас от какви стартъпи се нуждае България?

България се нуждае основно от добра бизнес среда. За съжаление, доста институции не отговарят на световните добри практики. Но и много наши предприемачи има какво да научат от други колеги.
Иначе се нуждаем от всякакви стартъпи. Колкото повече правим, толкова по-добре, във всички индустрии.

В каква посока бихте насърчили предприемачите да мислят?

Бих ги насочил да мислят към външните пазари. Светът е необятен, а България е прекрасна база за развитие и производство и живот.

От 2017 година произвеждате собствено вино. Какво ви насочи към това?

Прекарах 12 години в чужбина, а и съм израснал в града. Преоткривам българските традиции – вино, луканка, кисело зеле и туршия. Искам да се науча да правя всичко като баба и дядо. Не ми остава време, но пък имам приятели, които ми дават съвети и рецепти. А и добрите спомени от детството ме вдъхновяват. Искам и децата ми да изпитат същото.

Има ли нещо, което бихте искали хората да знаят за Вас?

Не търся известност. Даже обратно. Може би това искам да се знае.