Ивайло Пенчев, CEO и основател на WallTopia

Те са успели хора във и въпреки България. Ръководят бизнесът си по уникален начин. Очевидно не си търсят нова работа.   Разговорът ни с тях e за техния успех, идеи и споделяне на опит. За да е различно и интересно, той минава през призмата на интервю наподобяващо на такова, което е част от процеса executive search (търсене и привличане) на топ-мениджъри –  онези професионалисти, които са доказани в бранша, не си търсят нова работа и са щастливи там където са. Целта ни е да открием тяхната тайна, това в което са добри и което ги мотивира.

Интервю с Ивайло Пенчев, CEO и основател на WallTopia.

 Уолтопия ООД (Walltopia Ltd.) е световен лидер в изработването на изкуствени катерачни стени. Компанията има над 15 години опит и реализирани проекти в 42 страни на шест континента

Коя е най голямата заблуда, която хората имат за вас? Кое това, което хората си мислят за вас, а то не е вярно?

Не мисля, че при мен има такова нещо или поне не се сещам. Аз съм винаги един и същ на работа, вкъщи и пред приятели. Не влизам в роли . Не играя персонажи. Не съм един пред някой, а различен пред друг.

Най-слабата ви страна? Как се справяте с нея? А най-силната ви?

Най-слабата ми се страна е, че съм неорганизиран и слаб „контрольор“. Трудно играя ролята на пъдар. Там съм доста под средното ниво. С това се справям като наемам други хора, които са по-добри в това от мен. Част от екип съм.

Силна страна ми е, че съм отговорен, умен и креативен.  Поне така си мисля!  Когато се захвана с нещо, го докарвам докрай и нося лична отговорност за всичко. Не прехвърлям вината на някой друг, ако не се справя.

Кое ви мотивира най-много? Кой е вашият „горещ бутон“?

Да се измисли нещо ново,  да се иновира,  да се реши нова задача, да се измисли нов продукт, нов начин да се правят нещата, нов процес. „Problem Solving“ и Измислянето на нов продукт– това ми е най-интересно.

Добре, но всеки бизнес , когато се развие, рано или късно влиза в една фаза на зрялост, която води до рутина, необходимост от контрол и оптимизиране на системите. Как се справяте с тази „скучна“ част? От къде намирате енергия и мотивация?

Аз мисля, че има две причини за растеж:

Едната е иновацията. Сама по себе си, ако е добра, тя води до растеж.  Това е случаят, когато създаваш нещо кардинално или поне значително ново. То не е необходимо да е съвършено, но ако е ново и хората го искат, то води до растеж.

Следващата стъпка (и причина за растеж) в бизнеса, е да решаваш оптимизационни задачи. Продуктите са готови и относително еднакви. Промените са малки. Но тук също може да се открие доста иновативност и интелектуални предизвикателства, и можеш да извлечеш удоволствие от тях.

Имам отношение към детайла, но в доизкусуряването на процесите има хора, които са по-добри от мен. Аз не съм добър мениджър. Като лидер съм по-добър, но като мениджър съм по-скоро посредствен.

Каква е разликата между мениджъра и лидера? Как го усещате?

Мениджърът има грижата да държи хората мотивирани, ежедневно. Той трябва от сутрин да ги подхваща и да ги носи на „гребена на вълната“, до края на работния ден. И това всеки ден. Това е добрият мениджър.

И той трябва да изпитва наслада от това да контролира, мотивира и движи хората.  Аз мога да мотивирам хората и да им обяснявам защо трябва да вървят напред, но контрола не ми носи нищо и не ми се отдава, а там се късат нещата.

А за лидерството? Каква е вашата формула? Кои са механизмите? Стилът ви на поведение?

Лидерството е важно да създава усещането на хората, че ги води  на някъде, където им се ходи на тях самите.  И хората да вярват, че с лидера ще стигнат там по-бързо или дори, че могат да стигнат на по-далечни места.  Това е функцията на лидера. Да вдъхнови хората, че могат да стигнат до там, където те не са вярвали, че могат да.

Трябва да им създаваш усещането, че по-скоро им даваш, отколкото им вземаш.Трудно е да бъдеш лидер вземайки.  Хората следват повече този, от който мислят, че могат да извлекат ползи. Този който им взема, те не го следват. А мениджърите в голяма степен създават усещането, че отнемат нещо. Те ги глобяват. Те изискват много неща.

Комбинацията между лидер и мениджър е прекрасно нещо, но рядко се получава.

Аз помня, че в казармата командирът на полка беше лидер, заместник-командирът беше мениджър. Вторият беше лошия, страшния, контролиращия. Първият беше лидера, който говори с всеки, вдъхновява, не изисква.  Играе ролята на „готиния“. Това разбира се е малко идеализирано.  Лидерът, който не наказва и не уволнява не е никакъв лидер, а актьор. Лидерът поема отговорност за доброто и за лошото. Не се занимава с детайлите, с дребнавостта.

Тъй като имате бизнес и в други държави, има ли някаква специфика в управлението на хора в чужбина? Как трябва да се съобразяваш с чужда култура?

Културните различия са много важни. Трябва да се съобразяваш. Ще ти е много трудно да правиш бизнес в чужда държава, ако не познаваш местната култура.

Как става запознаването с тази култура? С опит и грешка или с наемането на консултанти?

Никога не сме ползвали консултанти. Моят подход е четене на книги и говоренето с хора. И „опит и грешка.“

Къде ви беше най-трудно?

Най-трудно беше в Австрия. Имат тежки регулации и бяха много враждебно настроени към българския бизнес. Дори към българите като нация.Това беше моето усещане. Във Франция също. Там например, ако имаш акцент и не говориш без диалект си една стъпка надолу. Това го има и в България, между другото. Аз, например съм от Велико Търново и говоря меко. Това за много е еквивалент, че може би си глупав. Във Франция обаче е още по-лошо. Имаш ли диалект, ти лепват етикет „долна класа“.  Няма значение дали си умен, енергичен. Не знаеш ли езика добре …

Какво ви е отношението към „добиващата популярност“ негативност тук? Според вас мрънкат ли хората, че някой друг им е виновен? Вашият кръг такъв ли е?

Аз не бих могъл да се сприятеля с такива хора. Ще ми се на всеки да му е ясно ,че съдбата е в ръцете му.  Да, средата за едни е по-благоприятна, за други по-враждебна, но тя за това се нарича околна среда. Ние не сме богове да я променим до безкрай, въпреки че има неща на които можем да влияем и трябва да разберем кои са те. Но към други трябва просто да се адаптираме. И в двата случая, това зависи от нас. Недоволството е едно детско състояние. Искате света да е различен, от това което е , а то не може. И хората започват да тропат с крак и да са кисели. Мрънкачите са имено незрели индивиди,  непораснали деца.

Моето лично мнение е, че това е масов случай в България. Хората изкарват положението по-зле, отколкото е. Това така ли е?

Да. Масово обществото е незряло.  Положението тук  въобще не е толкова лошо. България в никакъв случай не е лошо място. Аз имам бизнес в много държави, ходил съм на много места и съм прекарвал доста време там. Никога  не ми се е приисквало да отида да заживея другаде. Да отида за две седмици, да. Но повече, едва ли. България е прекрасно място за живеене.

Но все пак, трябва да правиш бизнес навън, за да можеш да растеш?

Да, пазарът е малък и неплатежоспособен.  Ако не продаваш нещо, което да е от първа необходимост – дрехи, храни, телефони… в България не може да правиш голям бизнес. Трябва да е масов продукт. Ако е нишов, трябва да е насочен към други пазари.

Кой е най-големият провал, от който научихте най-много? Грешки, които сте повтаряли?

Не се сещам веднага за голям провал. Но все има нещо такова. Грешки съм правил много…

Влизал съм в непродуктивни отношения с хора. Събирал съм се с такива, с които не трябва да се събирам. Например, избирал съм търговски представител в Германия, който се оказа голямо разочарование.

Но, като цяло нищо драматично не ми се е случвало в живота. Нямам трагични бизнес провали, които помня.

Честа грешка, която правя е да съдя за хората по себе си . Представям си желаното за реално. Знам, че хората са различни, но мисля, че ще реагират като мен.  Ние имаме вродена склонност да съдим за поведението на околните по нашето и да мислим, че са като нас, и че ще се държат като нас, ще реагират като нас.  Хората имат различна мотивация. Изненадван съм много пъти, че хора, които са били близки до мен и съм си мислел, че мислят като мен, и се само-мотивират, тръгват да търсят на „баницата мекото“. Изненадвам се и ще продължа да се изненадвам по този повод.

Кой е проектът /моментът/, сделката, която беше ключова  за вашия успех?

Нямало е такава. Постепенен е бил процесът. Систематични усилия, дълго време. Не е имало някакъв спусък, който да е бил натиснат и всичко да избухне в даден момент

Кое беше първо при вас, катеренето или бизнеса?

И двете. Уолтопия не е първият ми бизнес.  Екстрапак е.  Когато започнахме Уолтопия, Екстрапак беше вече зрял, до колкото може да се нарече един бизнес такъв. Имахме може би 300 души персонал. Беше добра компания.

Уолтопия стартирахме с партньора ми по-скоро като хоби. И двамата сме катерачи.

До колко е важна страстта, за да е успешен един бизнес?

Страста е супер важна. Най-важно е да имаш отношение към продукта, който правиш.

Един от проблемите на съвременното общество е, че има много хора, които са ориентирани към правене на пари. Те така и казват: „правя пари“ и това е социално  приемливо и дори желателно поведение. Тези, които „правят пари“, те са готините. Хората искат да им подражават.

Това, според мен, съсипва обществото.

Вместо това,  хората трябва да имат страст да „правят хубави неща“, хубави компютри, хубави чаши, услуги … Това трябва да ги движи. Парите си идват сами, като неизбежен страничен ефект. Тези, които са съсредоточени само да правят пари са три групи: 1) чисти мошеници,  2) немошеници, а спекуланти, които общо взето са безполезна паплач и 3) занимаващи се с финансови инвестиции, за които е отново спорно доколко са полезни, тъй като не създават никаква стойност, но печелят добре.

Много ми се иска обществото да оценява това и да прави разлика между онези, които създават стойност и онези, които правят пари. Няма винаги пряка корелация между двете.

Доста хора дълго търсят себе си. Според мен, е изключителна рядкост някой да открие своята „страст“ и то навреме. Какво да правят тези хора?

Една от причините да търсят себе си дълго време е, че не им се казва  още от деца, че те трябва да намерят нещо, в което са добри и на което се наслаждават, за да го развиват.

Преди време е било по-лесно. Баща ти е обущар и той те научава да правиш обуща. Всъщност, човек може да открие удоволствие в много неща и може да е добър в правенето на много повече от едно нещо.

Това не са ли различни неща? Да си добър в нещо и да изпитваш удоволствие от него. Може да ти харесва нещо и да не ти се отдава и обратното.

Много малко вероятно е да е точно така. Ако нещо ти се отдава, то ти е интересно. Наблюдавам моите деца и при тях е така.  Щом могат да правят нещо добре и другите го оценяват, им става интересно. На човек му е интересно, това което му се отдава.

Но има един обществен натиск в България, че и по белия свят, който е много глупав, че Успех значи да направиш много пари. И престижни са една група професии, които не се свързват с физическия труд – финансисти, адвокати, доктори. Нямам нищо против последните, но те са в групата професии, които са желани и престижни, а останалите не са.

Хората трябва да си дадат сметка, че няма непрестижна професия. Щом създаваш благо и стойност и някой е готово да даде пари за това, което си направил, и има нужда от него, ти си стойностен.

Това е правилното отношение към живота: добър си в нещо, наслаждавай му се и бъди горд с това. И другите ще го уважават. Нека да има горди стругари, бояджии, овчари, строители…Като ги питат какво работят, не да им се свива гърлото, а с кеф да отговарят.

Мързеливи ли са Българите?

Не са по-мързеливи от другите народи. Мързелът е естествена човешка склонност. На някои хора, ако се задоволят всички човешки нужди, няма да имат особена склонност да полагат труд.

Трябва да се държат хората „леко гладни“ ли?

Няма начин. Можеш да извлечеш човешка енергия само чрез „глад“. Предприемачите са вечно гладни. В метафоричен смисъл.  Дори да имат 100 милиона долара, те са пак гладни за „играта“, за нови преживявания. Това ги държи будни и енергични. Но има едни хора, на които не им се играят стратегически игри. Те имат ли ядене, пиене и телевизор (доставени), те са до там. Няма повече енергия. Тяхната игра е „ ракийката, салатката и Биг Брадър“. Е , тези хора, ако не са гладни, нищо не правят. Дори и в буквалния смисъл на думата. За да са полезни на останалата част от обществото, те трябва да намират смисъл да работят. Факт е, че има много безработни хора и в същото време има недостиг на кадри. Тези безработните са просто „ленивци“ . Готови са на малко за да живуркат. Лошото е, че това се пренася и при млади и образовани хора, които си мислят, че е „яко“ да изповядваш такива възгледи за живота.

Къде е най-големият недостиг на кадри при вас?

Навсякъде. Трудно намираме качествени хора. В Китай, например, е много по-лесно.  Културата им е друга. От малки ги възпитават да са работливи и отговорни. Много са амбициозни и целенасочени. Мисля, че на китайските предприемачи им е доста по-лесно. Те живеят в едно изобилие на образован и мотивиран трудов ресурс, хората са изпълнителни и готови да следват. Доволни са с позицията на работник . Турция е много подобна.  Има общества, в които по културни причини, разслоението се приема като норма. Тези общества са много по-устойчиви и прогресиращи. Във всяко общество ще има чистачи и стругари и ако те са нещастни, то и обществото става нещастно. Трябва хората , които работят това да намерят причина да са щастливи.

Кои ваши навици смятате за важни за успеха си? А как ги пренасяте в Организацията ви?

Задълбоченост. Не съм повърхностен. Ако трябва да изпълня нещо, го изследвам.  Това не означава че съм бавен.  Смело търся корена на проблема.  Липсата на смелост е масово пагубна за предприемачите, те не искат да вникнат в нещата, например да видят, че шуробаджанака им не става и трябва да го уволнят. Или пък, че продуктът, който са измислили има недостатъци, които често изразяват техните лични такива. Много трудно си признава човек слабостите. Трябва много смелост.

Извън работата, не мисля, че имам особено изградени навици. Имам периоди, през които много спортувам.  Дълго време не се уважавах, че не правя това, което е важно в момента. Гледам да правя това, което ми е интересно. Искам да дам енергия там, защото там се раждат хубави идеи.

Какво е новото при вас?

В момента стартираме един нов бизес – Auxionize. Онлайн търг с обратно надаване. Търговете не се стартират от продавачите , а от купувачите. Вече сме направили над 2000 търга. Върви доста добре.

Ако трябваше да започнете отначало?  Да си намерите работа?

Преди време съм искал да се занимавам с наука.  Може би това щях да правя.

Ако трябва да дадете кратка есенция на съветите, които имате към предприемачите и хората които се занимават с бизнес?

Бъдете отговорни. Ако усетите в душата си оплакване, значи има нещо сбъркано в това, което правите. Съдбата е изцяло в ръцете ви.  Едно е да споделяш трудностите, друго е да мрънкаш и да си търсиш оправдания, в другите и околната среда.

Интервю: от Милен Иванов

08.09.2014 – Офиса на Walltopia в София