За Милен Иванов:
Милен Иванов основател и член на борда на директорите на Хорайзънс България. Той е успешен предприемач, създател на CEO club Bulgaria и на CEO angels club, представител е на Founders Institute за България. За себе си казва, че е неуморен и че погледът му винаги е насочен в бъдещето. Той смело гледа към новите предизвикателства и на въпроса кой е любимият му проект досега, отвръща “Следващият.”

Тази година неговата компания Хорайзънс България навършва 15 години. За това време тя успя да се превърне в една от водещите агенции за подбор на персонал в България. Срещнахме се с Милен, за да поговорим за пазара на труда в България и за възможностите за кариерно развитие в страната ни.

_________________________________________

Вие сте автор на книгата “Как да си намерим по-добра работа в България”. От публикуването ѝ минаха 5 години. Ако трябваше да я напишете днес, как щеше да е по-различна?

Всъщност наскоро изтекоха правата на предишния ми издател и сега обмислям дали да преиздам книгата. Със сигурност трябва да има актуализация на много от нещата. Типът материя, който съм засегнал, е свързани с много неща, които се промениха в последните 5 години – по отношение на социални медии, на начина, по който се формира пазарът на труда, квалификации и т.н.

Но има и неща, които са си основни, изконни и най-вероятно ще бъдат същите – как да представиш себе си по време на интервю, как да мислиш когато предприемаш следващата си кариерна стъпка.

Смятате ли, че има възможност за добра работа в България?

Абсолютно. В момента има дефицит на талант. Съответно възможностите за квалифициран персонал са много големи. И възнагражденията са доста добри.
Друг е проблемът, че няма достатъчно хора, които да отговорят на това търсене. Това създава усещането, че от една страна няма кадри, а от друга има много, които са безработни и видиш ли нямало възможности в България. Това не е така, в България няма възможности само за неквалифицирани хора. А те хич не са малко. И причините за това са много сложни.

Може би емиграцията и “изтичането на мозъци”?

Да, това е част от причината да няма много квалифицирана работна ръка. Но аз бих казал, че в последните няколко години не става въпрос за такава емиграция. Хората, които заминават, са по-скоро нискоквалифицирани работници. Те отиват да работят като обслужващ персонал или търсят “blue collar” професии.

Дефицитът в момента е заради това, че се промени видът на позициите, които се търсят. Те са свързани с IT, с дигиталните технологии, с нов тип умения. Тези хора са необходими и недостатъчни навсякъде по света, включително и в България. От тази гледна точка има нужда от преквалификация.

Има ли възможност млади специалисти да започнат да се връщат в България?

Да, има възможност да се върнат, защото има търсене на такива позиции. И в момента предложенията хич не са лоши. Ако ги съотнесем към стандарта, може да се окаже, че един човек, който работи в Белгия или в Германия, може да получава доста повече тук – от гледна точка на покупателната способност и данъци.

Така че има възможности за хора, които работят в чужбина, да се върнат в България и да правят същото, ако не и повече. Защото в чужбина организациите са по-големи и от там твоята значимост намалява. Там си винаги едно малко колелце в един голям механизъм. Тук имаш много повече възможности бързо да се развиеш. Имаш много повече възможност за значимост и признание.

Значи сте оптимист за бъдещето?

Да, оптимист съм. Казвам това в контекста на един по-малък свят, в който се движа, но има много хубави неща, които са се случили. Може би са още малки като обем и може би стават по-бавно, отколкото им се иска на някои хора, затова не са толкова видими. Със сигурност обаче е по-добре, отколкото преди 5 години.

Преди 15 години Хорайзънс беше част от голяма международна компания, но вие решихте да развивате дейността си отделно и под собствен бранд. Това едно смело решение ли беше или просто логична стъпка?

Беше правилното решение за мен тогава. Ние започнахме с моите партньори като представителство на компанията майка във Великобритания. Нашият офис трябваше да покрива Югоизточна Европа. Но моделът, който следвахме там, не ми се струваше като нещо стабилно и нещо създаващо устойчивост във времето. Имах по-скоро желание да създавам бранд, капацитети и ресурси, които да имат устойчивост на местния пазар. Тогава реших да се насоча по-скоро в развитието на услуги в областта на човешките ресурси с голям фокус върху executive search и подбор на персонал, насочени към български клиенти и български кандидати.

Имало е ситуации, в които съм си мислел, че това решение е било грешно. Но времето показа, че в крайна сметка сме създали нещо, което има стойност и което е стабилно на местния пазар.

Естествено отделянето беше свързано и с някакви ограничения от гледна точка на възможности. Така че отговорът е някъде по средата.

Хорайзънс ли е най-дълготрайният ви проект?

Може би така се получи. Създадохме Хорайзънс преди 15 години, заедно с двама мои партньори. Компанията преживя доста промени, метморфози. Достигна това, което е в момента – един стабилен бизнес и една от водещите агенции за подбор на персонал в страната.

Кое беше най-трудното в началото, когато стартирахте Хорайзънс?

Най-трудното в началото естествено беше да намерим клиенти, които да ни поверят бъдещето на бизнеса си.
Всъщност най-трудното в консултантския бизнес е точно разрастването му до мащаб, който може да го направи поне среден бизнес. Защото всичко е свързано само с хората, които работят с теб и за теб. Това винаги е било предизвикателство и продължава да е предизвикателство.

Бихте ли казали, че това остава най-голямото предизвикателство и днес?

Да, разбира се. Винаги хората, които работят в този тип бизнес, са най-важното нещо. Дори да имаш силен бранд, стабилни отношения с клиентите, отлични процеси, ако нямаш хора, които да изпълняват тези професионални услуги, бизнесът ти е обречен.

Хората трябва да са качествени, но и мотивирани. Ако не са достатъчно добре мотивирани, трудно биха могли да произвеждат качествен продукт.

Какво смятате за най-голямо постижение на Хорайзънс България за тези 15 години?

Намерили сме работа на над 2000 души. Нямам точната бройка, но сме помогнали на страшно много хора да намерят своята посока в живота и в кариерата. Работата е едно от най-важните неща.

От друга страна имаме едно голямо съзвездие от доволни клиенти, които са работили и работят с нас през годините. Удовлетворението е не само когато ни плащат, но и когато виждаме, че наистина са доволни и сме им помогнали.

Невероятно е когато след години да срещнеш някого, когото може дори да си забравил, и той стисне ръката ти, за да ти благодари за помощта.

Често ли се случва това?

Достатъчно често, че да се чувствам горд и да знам, че правя нещо смислено. Нещо значимо.

Вие организирате събитията за The Founder Institute – най-големият бизнес акселератор в света. Какво всъщност представлява програмата?

The Founder Institute е нещо, което правим последните 4 години като една странична дейност. Целта е да помагаме на хора, които искат да станат предприемачи и които имат една не съвсем развита идея да я усъвършенстват и да я превърнат в идея, която може да получи финансиране. Програмата е в партньорство с The Founder Institute в Силициевата долина. Те имат представителства в 170 града в света и аз ги представлявам в София.

Технически това е 4-месечна програма, много интензивна, която в крайна сметка ти дава идея, знания и контакти.

Има ли до сега видими резултати и успехи?

Ами ние в момента сме в разгара на четвъртия сезон. Досега сме инкубирали около 25-26 компании. Може би този сезон ще инкубираме още 6. От 25 човека, които влязоха в кампанията, ще завършат 6-7.
Като това, което сме постигнали и което е някакъв измервател за успеха е, че някои от тях вече са взели финансиране и продължават нататък.

Зависи обаче как дефинираш успеха. Не сме създали някоя компания, която е продадена или е направила някой умопомрачителен успех, но трябва да отбележим, че това е процес, който отнема поне 6-7 години, докато видим резултати.

Пътят, който е необходим на една идея да стане бизнес идея, хич не е малък. Историите за компании, продадени след година, две, три – това са легенди или много изолирани случаи.

Вие помагате на развитието на бизнеса и с CEO angels club, нали така?

Това е другото нещо, което създадохме преди две години. То не е точно стартъп, а по-скоро е като спин-оф на CEO club Bulgaria. Клубът беше, а и все още е, макар в момента да претърпява някои промени в себе си, най-голямата нетуъркинг мрежа за изпълнителни директори и предприемачи.

Част от членовете на клуба се отделиха в CEO angels club. Те вече са около 40 души, ангели инвеститори, които инвестират собствените си пари в стартъпи. Предимно в технологични компании, които имат скалируем модел.

Клубът запълни една ниша на пазара, която липсваше. Не е толкова известно, че фондовете за дялово инвестиране не са най-големият инвеститор в стартиращи компании на зрелите пазари. На първо място са ангелите инвеститори. Те инвестират по-малки суми, но са много на брой. И ние точно това направихме – организирахме голяма група от хора, които не само инвестират пари, но и помагат на компаниите с контакти, с ноу-хау, с експертиза. Това са хора с опит. Те помагат, за да дадат обратно на обществото. Това е новата култура и етика, която ние създаваме.

Има ли други организации, подобни на CEO angels club?

Не точно. Има някои спорадични опити, но са много по-малки и са много по-неорганизирани. Мисля, че ние в момента сме най-голямата и може би единствената активна мрежа от ангели, която съществува в България.