Отвореният офис е чудесен, ето защо скептиците грешат

Пет години работих в отворен офис. Забравете какво ви казват скептиците. Вече се научих да ми харесва. Даже бих казал, че ми харесва наистина много.

Преди това 6 години работих като адвокат. Винаги имах свой собствен офис, понякога с отлична гледка. Това беше хубаво, но след като веднъж превъзмогнах егото си, осъзнах, че работата в отворен офис е по-хубава.

Ето какви предимства ми даде това:

  • Развих по-близки отношения с колегите си, отколкото бих имал иначе.
  • Научих повече за работата на останалите, което ми помогна в моята.
  • По-бързо научих какво се случва в компанията, защото присъствах на важните разговори.
  • Тъй като имах дружествен дял от компанията, бях щастлив, че не харчим пари за излишни неща (като отделни офиси, които често стоят неизползвани).
  • Така ставаме възможно най-продуктивни и си помагаме взаимно. (Забравете изследванията, според които продуктивността страда. На какво ще повярвате – някакво изследване или на собствените си очи?)

Знам, че това не е популярна позиция днес. Някои хора смятат отворения офис за ненужна прищявка.

И макар да и има някои основателни критики, повечето от тях всъщност не се отнасят до самия отворен офис. Всъщност става въпрос за лошо планиране и ръководене. Все едно да покажеш на някой счупена кола и по нея да заключиш, че всички автомобили не работят.

Направен както трябва, отвореният офис може да е чудесна среда за работа. Ето някои от най-често срещаните оплаквания и как да действаме.

1. Оплакване: “Няма достатъчно лично пространство”

Това е най-честото оплакване. И понякога е основателно. Но често пъти причината е натъпкването на твърде много хора на твърде малко пространство, а не идеята на отворения офис сама по себе си.

Често пъти това се случва в компании, които се разрастват твърде бързо и не могат да осигурят необходимото пространство на новонаетите хора. Това е труден, но и “хубав” проблем, стига ръководителите да успеят да се справят с него.

Решение: Когато екипът ви се разраства, разширете пространството. Недейте просто да бутате хора в същото помещение.

2. Оплакване: “Няма уединение”

Още едно основателно оплакване, но и то е свързано с една от тези две причини:

Твърде малко пространство за твърде много служители
Липса на елементарни архитектурни подобрения, които да отделят работното пространство на хората и да им дават известна самостоятелност

Лошите отворени офиси са проектирани от хора, които забравят, че служителите се нуждаят не само от място, на което да работят. Те се нуждаят и от други места, на които могат да отидат – стаи за телефонни разговори, стаи за срещи и стаи за различна употреба, просто за смяна на пейзажа.

Решение: Има ли поне три места, на които всеки човек от вашия отворен офис може да отиде да работи, ако иска. (Очевидно не едновременно.) Ако не, вероятно се нуждаете от повече пространство и повече уединение.

3. Оплакване: “Всичко е заради цената”

В много компании е така – отворените офиси целят само да спестят пари. И какво от това? Компаниите трябва да имат печалба. Ако работите в по-млада компания или стартъп, оценете пестеливостта. Искате компанията да оцелее, нали?

Бих се замислил, ако най-добрите служители не желаят да работят в компании с отворен офис. Но няма индикации това всъщност да е толкова голям проблем. Ако беше така, компании като Apple и Alphabet щяха да направят нещо по въпроса.

Решение: Като всичко, което се прави, за да се спестят пари, внимавайте това да не се превърне в проблем (като вече споменатите проблеми с наемането на твърде много хора). Също така бъдете открити със служителите. Обяснете им какво правите с парите, които иначе бихте отдели за отделени офиси.

4. Оплакване: “Не са подходящи за интроверти”

И аз съм донякъде интроверт. И понякога се нуждая от самостоятелно време. А понякога работата изисква значителна концентрация, което е по-лесно, когато си сам.

Но това не значи, че винаги ти трябва да си сам. Решението тук е да осигуриш тихо и отделено работно място, което да бъде използвано, когато е нужно, но не и резервирано само за един служител.

Решение: Същото като 1 и 2. Осигурете множество места, на които служителите могат да работят.

5. Оплакване: “Имам усещането, че ме шпионират”

Да, това е неприятно. И отново, това е само следствие от струпването на твърде много хора на малко място, без да се помисли за някакво архитектурно решение на проблема.

Проблемът е лесен за решаване, дори само като се направи така, че хората да минават пред, а не зад служителите. Това ще помогне. А ако се превърне в наистина голям проблем, най-доброто решение е да се направят кабинки с ниски стени. Да направите отделни офиси ще излезе три пъти по-скъпо.

Решение: Помислете откъде да минават хората и използвайте прегради (мебели, растения и каквото работи), за да осигурите някакво усамотение.

6. Оплакване: “Създават класово разделение”

Това се случва само когато шефът си осигури самостоятелно помещение, а струпа всички останали в отворената част на офиса. Тогава офисът се превръща в символ на превъзходство. Добрите лидери не постъпват така. Работят при същите условия, като всички останали от екипа.

Освен това, този проблем съществува и когато има отделни офиси. Не можете да си представите какво се случваше във фирмата, в която работех преди. Офисите се даваха по старшинство. Всеки път, когато някой напуснеше, започваше едно трескаво разместване на по-младшите адвокати по офисите.

Решение: Практикувайте егалитаризъм. Лидер, който взема половината офис за себе си и наблъсква останалите в малко помещение, си проси неприятностите.

7. Оплакване: “Позволяват грубо отношение”

Идеята е, че не можеш да избягаш от грубянско отношение, ако си в отворен офис. Но решението е просто – изисквайте от хората да се отнасят един към друг с уважение и респект.

Ако не могат да изпълнят това, решението не е да променяте офиса си. Отървете се от тях. Това важи в още по-голяма степен, ако става въпрос за някой, който упражнява сексуален тормоз или дискриминация. Не ги оправдавайте. Това е ужасна ситуация, но няма никаква връзка с това дали офисът ви е отворен или не.

Решение: Нулева толерантност. Уволнете го (или нея).

Автор: Бил Мърфи

Източник: www.inc.com