Как Европа може да изпревари технологично САЩ и Китай

Съществува технологично съревнование между Китай и САЩ, което през последните месеци стана особено трескава. Двете държави не само имат най-силните икономики в света, но и в тях са най-иновативните компании. Google, Amazon, Apple и други отдавна се считат за стожери на иновацията и са променили света с технологията си. Kомпании като Alibaba, Huawei и Tencent постоянно обръщат вниманието ни към Китай.

Когато става дума за технологии, китайците са изпреварили САЩ в много области, като изкуствения интелект и в редица инвестиции, направени от най-големите им технологични компании. В същото време САЩ се опитват да възвърнат позициите си там, където изостават и да напреднат още там, където вече водят.

Но докато двете икономически свръхсили се надпреварват за технологично превъзходство, трети претендент напредва на заден план и има шансове в крайна сметка да се превърне в глобален лидер. Ето защо Европа ще победи в технологичното съревнование между САЩ и Китай.

Приоритизирането на защитата на данни, преди завземането на пазара, ще се окаже в крайна сметка нещо добро за Европа и за глобалното технологично общество.

По времето на дот-ком бумът в САЩ през 90-те години, не съществуваше регулаторна рамка. Предприемачите и разработчиците имаха пълната свобода да експериментират без никакви ограничения. Някои хора забогатяха, докато в крайна сметка много компании не изгоряха. И някои от водещите технологични компании днес възкръснаха от пепелта. Когато Microsoft се превърнаха в същински монополист, правораздавателната система на САЩ се зае да създаде по-добри условия за останалата част от технологичната индустрия. Не се направи много след това, за да се създаде разумна регулаторна рамка по отношение на иновациите. Още по-малко по отношение на защитата на крайните потребители. И ние видяхме нанесената вреда върху обществото, без значение дали компаниите действат злонамерено.

В Китай технологичните иновации следват път, подобен на този на индустриализацията в най-пренаселената нация на света. Накратко, нищо не е свещено, ако стои на пътя на прогреса. Няма равни условия в бизнеса, още по-малко поверителност на крайните потребители. Няма никакви съображения по отношения на моралните и социални аспекти на развиващите се технологии, като изкуствения интелект. Колкото и да е впечатляващ техническият прогрес на Китай, няма как да го аплодираме от сърце. Всички знаем за възрастовата дискриминация, нарушаването на поверителността и атмосферата в страната като от романа “1984”.

В същото време в Европа от години се занимаваме с една тенденция. Тя едва наскоро стана всеобща загриженост за потребителите на дигитални услуги – защитата на правата и личните данни.

С приемането на Общия регламент относно защитата на данните (GDPR) през май, Европа се доказа като моралния лидер в решаването на един от най-сериозните проблеми в света днес.

Приемането на GDPR е повратен момент за технологиите. Приключи “ловният сезон” за потребителски данни в полза на големите корпорации. И докато технологичните компании намират GDPR за затруднение в краткосрочен план, няма съмнение за дългосрочните ползи, които ще донесе. Крайният потребител има повече власт, отколкото когато и да било преди. И данните сочат, че компаниите, които приоритизират възможностите на крайния потребител, стават по-успешни от тези, които не го правят.

Накратко, бъдещето на иновациите принадлежи на крайния потребител. Това е нещо, което отдавна е известно в сферата на технологиите в Европа. Именно затова бъдещите технологични лидери или ще излязат от тази среда, или ще последват нашия пример. В САЩ дискусиите по тази тема вече започнаха. Целта е да се създаде политика за защита на данните, подобна на GDPR. Китай, от друга страна, ще бъде принудена да се съгласи с тези стандарти. Това е единственият начин да задържи влиянието си на световната сцена.

В Европа има повече потенциал за изява на таланти, отколкото където и да било по света. Точно сега обаче, този потенциал остава нереализиран.

Кариерата ми като директор на технологична компания ми даде възможност да живея на някои далечни места. И мога без съмнение да кажа, че няма друго място, където бих искал да живея, освен Европа. Европейските градове са идеални за живеене. Ние, европейците, сме готови на всичко, за да запазим балансирания си начин на живот. Но предимствата на живота тук не свършват с това. Придвижването не е скъпо, без значение дали предпочитате да сте в планината, край морето или в града. Градовете ни като цяло са населени от културни и изискани хора.

Като иноватор, това би трябвало да ви накара да се запитате: Защо от тази среда не е излязла компания като Google или Alibaba?

Европа трябва да привлича таланти като изтъква това, което е, а не това, което не е. Не, ние нямаме технологичен епицентър като Силициевата долина, който да доминира света на иновациите, привлича огромен брой рисков капитал и създава убийствена среда, ръководена от наемници. Нито пък сме Китай, където от технологичните работници (предимно на възраст под 30 години) се очаква да работят изтощително, включително през уикенда и да се чувстват като части от машина, за която не знаят накъде се е запътила.

Точно обратното, ние осъзнаваме, че бизнесът е изграден от хора. Нашите иноватори имат свой житейски стил, интереси, семейства и таланти, които не само уважаваме, но и насърчаваме. Ние вярваме, че най-големите иновативни пробиви, особено онзи, които сплотяват обществото, се случват благодарение на подобна етика. Корпорациите изстискват и последната капка енергия от човека. Това не е важно само за стратегията при подбора на персонал, но е и фактор, който ни позволява да растем като организация и ни отличава от конкурентите ни.

Европа е новия свят на технологичните възможности. Иновациите се случват в градове като Барселона, Париж, Стокхолм, Варшава и къде ли не. И ще продължат да се случват, благодарение на начина на живот, който сме избрали. Време е технологичните компании да разберат това, за да привличат таланти от целия свят и да задържат тези, които вече са тук.

Европейските компании имат възможност да заемат “евро-националистическа” позиция, когато става въпрос за изграждане и изкупуване.

Голяма част от бързо развиващата се иновативна сцена в Китай зависи от завземането на компании в Европа. През 2010 година китайците са изкупили европейски технологични компании за 1,6 милиарда евро. През 2016 тази сума достигна 35 милиарда. Европейските компании съвсем разбираемо са привлечени от финансовия аспект на това да бъдат купени от китайка компания, но те трябва да осъзнаят как поставянето на Европа на първо място ще е полезно за целия регион.

Но остава въпросът как Европа може да догони Китай и САЩ по отношение на проучванията на изкуствения интелект и други области на високите технологии, ако няма възможност да събира данни като компаниите в тези страни.

Необходимо е големите европейски технологични компании да работят заедно, за да произвеждат технологии, превъзхождащи тези на гигентите в САЩ и Китай. Една от стратегиите може да е компании, които имат различен фокус, да се обединят в една обща цел, все едно са различни, но все пак работещи заедно департаменти на една и съща организация. Точно по начина, по който работи организацията на ЕС. Това е радикална корпоративно-конфедеративна визия, но може би такъв е начинът да настигнем, а защо не и да надминем американските и китайските технологични компании. Изглежда двете държави ще си причинят много болка заради технологичната надпревара и търговската война помежду си.

По същата причина в този момент Европа има шанс да привлече американски и китайски бизнеси, за да започнат производство в Европа под покровителството на европейски компании. Плановете на Тесла да отвори нова гигафабрика в Шанхай е пример как може да се случи това.

Има много причини да вярваме, че Европа ще е победителят в ескалиращата технологично съревнование между двете най-големи икономики на света. Но това няма как да се случи без поемане на инициатива, прогресивно мислене и колаборация. Въпреки някои очевидни недостатъци (най-вече това, че не сме една обединена държава), Европа вече се е отвърдила като моралния лидер на 21 век в областта на технологиите. С малко усилие и стратегическо мислене, ще си заслужим дори по-кратко определение – лидерите.

Автор: Людовик Годе

Източник: https://www.entrepreneur.com/article/318882