Васил Поповски: Много силно вярвам, че трябва да имаме ‘people first’ компании

В това интервю ви представяме Васил Поповски – предприемач с повече от 20 години опит, и ангел инвеститор, който ни разказва за себе си, за пътя си, и за трудностите в света на предприемачеството. В момента Васил е VP of Product Development и General Manager за Leanplum, но това е само една част от неговата интересна личност и кариера.

Разкажете ни за себе си, с какво се занимавате в момента и как стигнахте до тук?

Вече над 22 години съм в IT света професионално, като интересът ми се запали още когато бях на 11 и започнах да участвам в състезания и олимпиади. Когато започнах висшето си образование, още първия семестър започнах работа. След няколко години се преместих в Wizcom/Sciant, където бях в leadership екипа. За 4-5 години компанията се разрастна и от 60 служителя достигнахме до 180. По-късно продадохме компанията на VMware и така и създадохме първия офис на VMware в България, където аз продължих да работя още 9 години като последните няколко – като Старши Директор. През 2016 напуснах, тъй като исках да се занимавам с нещо ново и различно. Интересното тук е, че тогава все още не знаех какво е това нещо, нямах идея с какво ще се занимвам. Дадох си няколко месеца след като напуснах, за да разбера какво искам да правя, а в последствие, реших че искам да се занимавам с предприемачество и ще стартирам компания.

Това ли беше моментът, в който започна всичко?

Да, Януари 2017 стартирах Connecto – стартъп, който се занимаваше с conversational marketing, тоест чат ботове, помагащи маркетинга. Екипът се състоеше от 5 човека, като всичко започна много бързо, взехме и ангелско инвестиране от $225 000, започнахме да говорим и с по-големи инвеститори, и на седмия месец успяхме да вземем и инвестиция от Launchub на стойност $800 000.

Страхотна инвестиция за толкова малко време! Интересно ми е какво се случваше вътре в компанията през това време? Всичко ли вървеше гладко, или е имало и трудни моменти?

Трудни не, но определено имаше няколко pivot момента, разглеждахме различни опции – имахме технология, но нямахме идея за пазар, към който да се насочим. Първоначално не се занимавахме точно с conversational marketing… проучвахме e-commerce, transportation industry, support, но с времето започна да ни се избистря какъв точно е подходящият за нас пазар. Това разбира се стана след няколко проверки, разпитвахме клиентите си и проучвахме пазара. Започнахме работа с много големи клиенти тип Viber, Visa, Coca-Cola, и около работата с тях се фокусирахме върху разработването на много добър продукт в сферата на conversational marketing.

Кога всъщност станахте част от Leanplum?

Година и половина след създаването ни, Leanplum ни продобиха, което за нас беше страхотно. С годините поех изцяло product development на световно ниво в Leanplum. Имаме 2 офиса –в Сан Франциско и в София. София определено в момента е хъб на product development и technical support, които са и екипите, които аз ръководя в момента като VP и General Manager. Позицията ми на General Manager включва и HR, recruitment, брандинг, и други административни задължения.

Не са ли много различни тези две сфери – IT и HR?

Не, за да можеш да бъдеш ефективен лидер ти трябва да обръщаш внимание на хората, а те са най-важният капитал на една компания. Отдавна мина времето когато се считаше, че хората са лесно заменими. Подмяната на един кадър с друг е свързана с много разходи и усилия. Много силно вярвам, че трябва да имаме ‘people first’ компании, вярвам и че Leanplum е такава. Поставяйки хората на първо място, то ти поставяш и клиентите си на първо място. Моят интерес е и в това! Изключително много ме интересуват тези неща, защото това ми помага да изграждам силни и мотивирани екипи, а освен това ми помага и при оценяването на стартъп екипите, в които имам намерение да инвестирам. По този начин успявам и да ги съветвам, трябва да мога да им дам изпитани рецепти, за това как да изградят екипите си.

Как се случва изграждането на един такъв екип в tech индустрията, какви са стъпките, които следвате Вие, и как се справяте при напасването на различните типове хора?

Сформирането на правилния екип не значи да наемаме хора само с така наречените hard skills, трябва да има и cultural fit. В Leanplum, едно от интервютата, които правим е фокусирано само върху cultural fit, и за нас това е по-важно от hard skills. Това не значи, че избираме едни и същи хора, напротив – трябва да има различни личности, с различни мнения, че дори и до здравословни конфликти да се стига.
Има няколко основни принципа на работа, които могат да направят един екип ефективен. Най-важният е да има култура на изслушване, както и на споделяне и приемане на градивна критика, като всичко това води до по-голяма кооперативност.

Страхотна култура, с която наистина трябва да се гордеете! Сега ще Ви върна към трудните моменти. Каква е Вашата перспектива за трудностите по пътя на един предприемач?

Трудните моменти са необходимост понякога, както беше и в моя случай преди години. Труден беше от психологична гледна точка, тъй като след като напуснах голямата компания за която работех, се събудих в Понеделник и просто не знаех какво да правя… След 9 години в силен ритъм на работа, в един момент попаднах в ситуация, в която има голяма неяснота, като освен това в личен план пък с жена ми очаквахме да се роди бебето ни само след няколко месеца. Всичко това създаваше силно психологическо напрежение. Но, този момент беше необходим, тъй като ми даде време да разбера какво искам, на къде искам да вървя, и какво е следващото предизвикателство с което искам да се захвана.
Първото нещо което направих тогава беше да проуча какви са основните причини за провалите на стартъпи, и в топ 3 причините беше несъгласие в екипа, затова и реших да направя стартъпа с фаундъри, с които съм работил. Също така следях да имаме и разнообразие от умения. Единият от нас беше фокусиран върху технологията, другият се фокусира върху бизнеса и продажбите, а аз бях междинното звено, и имах визията за продукта.

Неяснотата в предприемачеството е голяма и всеки, който иска да се занимава с това трябва задължително да има правилна психологическа нагласа – има изключително много трудности по пътя, емоциите са много, важно е да вярваш в идеята си и да не допускаш да изпуснеш целта си. Много хора влизат в това приключение с нагласата „аз сам съм си шеф, ще имам пълната свобода да правя каквото искам, след 5 години ще съм милионер и ще се пенсионирам“… нещата не стават така. Екзитите за сравнително малко, над 95% от стартъпите фалират в първите си години, изискват се много усилия и постоянство. Всичко се случва много бавно, търпението и вярата в идеята са ключови!

Във Вашия случай с Connecto нещата се случват изключително бързо, за не повече от година, на какво дължите това?

При нас много важна роля изигра опитът. Зад всеки от нас седяха по 15-20 години натрупан опит в tech средите. Всъщност и при нас не е било бърз успех, а по-скоро е било нещо което се е случило с времето, взимали сме опит през годините и след това го инвестирахме в Connecto. Семената за това са били посяти преди 15 години, плодовете обрахме с Connecto. Опитът дава възможност да не се луташ, а да прилагаш вече научен подход.

Какъв съвет бихте дал на младите, предприемачи, които имат иновативни идеи и високо ниво на мотивация, но нямат толкова опит зад гърба си?

Да намерят правилните адвайзъри! Това е! Трябва да намерят какво им липсва като знания и умения и да намерят подходящ адвайзър. Ние също имахме такива, нашите инвеститори ни помогнаха много със своите знания за продукта и пазара. Един такъв човек може да повлиае много положително на компанията.
Това което липсва винаги в стартъпите са ресурси и време. Един адвайзър може да помогне да използвате много по-ефективно ресурсите, с които разполагате което от своя страна е като един кратък път, който спестява време и пари. Светът на стартъпите е свят на надпревара, дали за следващата добра идея, дали за следващ сиид раунд, винаги се състезаваш да постигнеш определени резултати и да се движиш.

Казвайки, че светът на предприемачите е състезание, какви качества трябва да притежава човек, за да оцелее и да успее в такава среда и каква трябва да е психологическата нагласа, за да не изпитат бърнаут в един момент?

На първо място фаундърите трябва да знаят, че не са сами! Дори самите VCs обикновено препоръчват на самостоятелните предприемачи да намерят сътрудник. Има огромна разлика да имаш някой друг, на когото да разчиташ, дори само от психологическа гледна точка, да попиташ за второ мнение, и т.н.
Моят съвет би бил задължително да има минимум двама ко-фаундъра, да разчитат на инвеститорите си, както и да намерят правилните за тях адвайзъри, които да могат да им помогнат със съвети и знания. Не трябва да оперират сами, а по-скоро да изградят екосистема от хора, които са запалени по идеята и са инвестирани по някакъв начин в нея.

Бихте ли променили нещо по пътя си до сега, и какъв съвет бихте дали на себе си сега, ако можехте да се върнете към момента, в който сте напуснали деветгодишната си работа в голяма компания, за която сте работил?

Със сигурност решението да напусна тогава беше правилно, компанията и до ден днешен е страхотно място за работа, но на мен самият ми трябваше промяна. Решението да стартирам Connecto също беше правилно, решението да станем част от Leanplum също беше правилно. Може би трябваше малко по-рано да вляза в предприемачеството, това бих си дал като съвет. Няколко години по-рано щяха още повече да ме обогатят. Когато работиш в една компания тя по някакъв начин те затваря, всяка голяма компания е една затворена екосистема, и по един или друг начин ти ограничава светогледа, независимо колко прекрасно място за работа е тя. Света извън това е много различен и много голям. Дълго време прекарано на едно място може да те направи прекалено затворен и консервативен за много неща, в моя случай консервативността ми помогна, но не при всеки е така.

Конкретно, ако трябва да дам съвет на млади предприемачи е да работят за някоя по-голяма компания, тъй като това ще им даде незаменин опит, който след това ще им бъде в огромен плюс. Също така бих ги посъветвал да гледат на предприемачеството като дългосрочна игра, тоест да гледат на работата в голяма компания като стъпка по пътя им към сформирането на стартъп, Един такъв опит би им отворил много врати, правилни контакти, страхотна експертиза, а това са неща които всеки инвеститор търси, вдъхват му доверие в предприемача. Статистиката в момента показва, че най-успешните предприемачи са тези на около 46 години, което не значи, че един млад човек не може да е успешен, просто failure rate там ще бъде по-висок.
Аз вярвам, че в Connecto взехме такова инвестиране в началото не заради идеята или визията си,а най-вече заради екипа. Повярваха, че с опита, който имаме много бързо ще намерим правилния път, така се и случи.

А ако пред Вас застанат две компании, които търсят инвестиция – едната има страхотна идея и млад екип, а другата наподобява вашата с екип като в Connecto, коя бихте избрал?

Когато правя инвестиция аз я правя на доста ранен етап, в този ранен етап за мен е важно едно нещо – компанията да има потенциал да направи 20 пъти възвращаемост. 20 пъти заради статистиката, която показва че при 95% провал на стартъпи, това означава, че от 20 компании в които аз ще инвестирам от тях 19 ще се провалят и няма да могат да върнат инвестицията или ще могат да я върнат в малък размер, а една наистина ще избухне и тази една ще бъде достатъчна да поеме загубите от останалите и да напправи много добра възвращаемост на инвестицията – проста математика на ангел инвеститорите.
Дали това ще е по-младият екип или по-опитният – не мога да кажа, тъй като понякога има млади екипи, които наистина впечатляват. Със сигурност ще е трудно решение, но ако и двете компании са добри защо да не инвестирам и в двете? Това е и идеята на портфолиото – да бъде разнообразно. Но пак ще кажа, че бих гледал главно екипа и в двете компании, понякога младостта може да е бонус, комбинирана с мног страст и правилна идея. Правилният екип има добра култура и интегритет, различни умения, и страст.

Кога решихте, че искате да сте ангел инвеститор?

Може би преди 2 години. Вярвам, че мога много да помогна на стартъп екосистемата със съвети и средства и решението около това беше базирано върху културата на даване. Никоя от най-големите компании у нас сумарно не са направили толкова, колкото направиха Telerik с техния екзит, защото те реално създадоха екосистемата. Аз също много съм научил от някой от най-отличителните предприемачи в България и решението ми да започна да инвестирам е пряко свързано с желанието ми да изградим тази култура на даване. Разбира се, не го правя изцяло безкористно – очаквам някои от инвестициите, които правя да имат добра възвращаемост.

Според Вас има ли нещо което трябва да се промени в българската стартъп екосистема, и защо?

Мисля че българската екосистема е по-добра от всякога в момента, особено от преди 5-6 години насам. Има огромен прогрес от 2015 до сега. Имаме около 7-8 фонда, които дават и повторни инвестиции. Смятам, че нещата се развиват много добре и логично си идват на мястото.
Създадоха се и доста VCs, има и доста организации, които подкрепят предприемачеството. Дупките започват да се запълват с времето, и аз много силно се надявам скоро да имаме и компания еднорог в България! Това ще налее още повече свеж капитал в екосистемата ни. Еднорогът е въпрос на време според мен!

Последен въпрос, свързан конкретно с технологиите – какво за Вас е тази индустрия и има ли на къде да се развиват още, по-конкретно в България?

Ако този въпрос ми беше зададен преди 10 години щях да кажа, че технологиите са бъдещето, днес ще кажа че са настоящето! Реално не можем без тях. Това особено силно си пролича повреме на пандемията. Забелязах че много хора, включително и аз, останаха продуктивни по време на тази криза именно благодарение на технологиите, и именно благодарение на тях кризата не се отразява толкова силно колкото би могло. Смятам че безработицата на световно ниво щеше да е много по-висока, ако ги нямаше технологиите, на които разчитахме толкова много през този период.
Очаквам AI, natural image processing, VR, machine learning, и robots да се развият доста силно. Като цяло монотонните работи, които хората вършат, да бъдат заменени от машини, което не е лошо. Хората ще се прехвърлят към по-висококвалифицирана работа, която ще изисква повече креативност и мислене. Има много процедури, които могат да се автоматизират, което ще спомогне за промяна в мисленето на хората. Следователно уменията на бъдещето ще са креативност, решаване на нестандартни проблеми, иновация, и още много.

Така е, това е и доста ентусиазиращо, надявам се наистина да се случи! А какви според Вас са качествата за оцеляване в tech предприемачеството тогава?

Психологическа устойчивост, отвореност към обратна връзка и градивна критика, упоритост, и мотивация. Това всъщност са и уменията и нагласите, които правят хоарат успешни независимо от индустрията, в която работят. В предприемачеството тези неща трябва да са още по-силно изразени, заради голямата конкуренция.

Много благодаря за отделеното време, дадохте храна за размисъл на настоящи и бъдещи предприемачи!

И аз благодаря!

Интервюто проведе Лиляна Христова.

Ако имате интерес да станете ангел инвеститор, може да се присъедините към водещата ангелска група в България – CEO Angels Club.

Ако искате да научите повече за ангелското инвестиране, разгледайте първата книга на българска, издадена от CEO Angels Club – “Ангел” на Джейсън Калаканис.