Защо бизнес картичката просперира в електронната ера?

 

Ритуалът на размяна на малки хартиени правоъгълници може да изглежда старомоден, но ще остане още за дълго.

Стиловете може да се различават. Американците хвърлят небрежно бизнес картичките си на масата. Японците разменят своите по много сериозен и сложен начин, като чаена церемония. Някои картички са дискретни. Китайският магнат Guanbia Chen, е напълнил своята визитка с титли като „Китайски герой-спасител от земетресения“, „Най-видният филантроп на Китай“, „Китайският най-важен експерт по опазване на околната среда“ и за всеки случай ако не сте схванали „Най-влиятелният човек в Китай“.

Но размяната на бизнес картички е един от най-универсалните ритуали в корпоративния свят.

Снимката е отАдам Тейлър. Източник:  Business Insider

Бизнес картичките или т.н. визитки датират от доста време под една или друга форма. Китайците са изобретили повиквателни картички през XVвек, които давали на хора, които са смятали да посетят. Европейски търговци са измислили търговските картички презXVII ти век,с цел да действат като малки реклами. Те предизвиквали силни емоции. Нищо не провокира повече дискусии в залата,на борда на директорите,повече от дизайна на фирмената визитка, казва ветеран от света на бизнеса. В романа на Брет Ийстън Елис „Американско Психо“, серийният убиец – антигерой се опитва да впечатли познати бизнесмени с новата си бизнес картичка. Той унива,когато всички те показват също модерни дизайни и е слисан, когато един от тях изважда картичката на колега, която е на дебела хартия и има воден знак.

Много компании се опитват да превърнат техните визитки в миниатюрни реклами на продукти. Служителите на Lego раздават малки пластмасови фигурки с отпечатани върху им контакти. Картичките наMcDonald’s са във формата на порция пържени картофки. Бон Вивант, бразилски сиренар, използва миниатюрни рендета за сирене, като картички. Веднъж един канадски адвокат, по бракоразводни дела, е раздавал картички, които могат да се разкъсат на две – по една за всеки от враждуващите съпрузи.

Източник на снимка: http://www.sue-ding.com/enviably-awesome-business-cards/

Такива трикове може бързо да втръснат , а в случая на картичките Бон Вивант – и порежат. За техно-утопистите е важно да се покаже, че физическата картичка изживява предсмъртните си часове. В края на краищата, защо да се мъчим да си разменяме парчета дебела хартия, след като просто можем да си разменим електронни версии, чрез смартфон?

Източник на снимка: http://cheesenotes.com/post/50426732997/cheese-grater-business-card

Обаче, други могат да спорят, че обратното е вярно: бизнес картичките ще ги има още дълго. И в бурята от срещи и кореспонденция, която имаме, е по-важно от всякога, визитките ви да се отличават. Опитите да се измислят нов тип бизнес картички, подходящи за дигиталната ера, са на никъде. Дори на най-модерните тех-събирания, в Силициевата Долина, хората все още се поздравяват като си подават малки правоъгълничета, направени от умрели дървета, вместо да си пишат в телефоните. Шефът на Facebook, Марк Зукърбърг, който за малко е имал визитка с надпис: „Аз съм CEO, кучко“, вече раздава по-разумни и зрели версии.

Снимката е от Ap Photo/Paul Sakuma. Източник: Business Insider

Това , че бизнес картичките просперират в дигитална ера ни напомня силно че има много неща от бизнеса, които са вечни.  Вземете например, вечният и неизбежен въпрос за това дали може да вярвате на някой. Броят на нещата, които машините правят по-добре от хората, расте всеки ден. Но те не могат да погледнат човек в очите и да решат що за риба е. И те не мога да трансформират запознанствата в приятелства. Голяма част от бизнес живота винаги ще остане свързан с това да изграждаш социални връзки – да вечеряш с хора, да играеш някакъв спорт с тях, дори да се напиеш с тях – и колкото повече машините превземат количествените неща, толкова повече човешките същества трябва да се фокусират върху докачливо-чувствителните.

Бързото навлизане на глобализацията и виртуализацията означава, че този процес на изграждане на доверие е станал дори по-изискващ. Мениджърите трябва да работят по-здраво за установяване на доверие у хора от различни култури: главни изпълнителни директори от глобални организации рутинно прекарват 3 от всеки 4 седмици в път. Те също трябва да станат по-добри в това да изграждат лични връзки, които са започнати първоначално по-телефона или интернет.

Именно тук, бизнес картичките са двойно по-полезни. Те могат да бъдат бърз начин за установяване на връзка, особено в Азия, където представляват някакъв вид мания. Китайците са като Японците, по начина по който се отнасят към тях – като някакви полусвещени предмети. Някои бизнесмени раздават 24 каратови златни картички. Деца от детската градина, понякога носят с тях визитки, не само с техните собствени контакти, а с детайли за работното място и позиция на техните родители, дори и баба и дядо.

Визитките могат да служат и като физическо напомняне за това, че сте срещнали някой, а не че просто сте го открили в Google.  Тършуването сред купища от различни картички помага да си съберете спомените от срещи по начин, по който преглеждането на електрони списъци не може. Те дори могат да породят някоя усмивка: Дейвид Чийзрайт, шефа на интернационалната дивизия на Walmart раздава малки картички, от рециклирана хартия, на която е изписано „Дейв“, вероятно опитвайки се да убеди хората, че (поне на дух) Walmart е приятелски настроен, като вашия малък квартален магазин.

Не знаеш ли кой съм?

Бизнес картичките са също доказателство за втори принцип, който не се влияе от времето – йерархията все още е от значение. Мениджмънт гурута като Гари Хамел от London Business School, проповядват добродетелите на плоските мениджмънт структури. Фирми като Zappos, онлайн магазина за обувки, вече за всичко, се опитват да се самоуправляват като колегиална „холокрация“ . Но визитките разказват различна история: че работната титла е важна част от идентичността на даден човек (дори жокерската картичка на г-н Чийзрайт не ви оставя съмнение за неговата важност). Да разменяш визитки не представлява само начин на стартиране на разговор. Това е също така и начин да поставиш хората коректно в обществената йерархия, без да минаваш през смущаващия въпрос за тяхната формална позиция. Или както казват в света на „преносимите устройства“ – това е „убийствено приложение“.

Светът на бизнеса е обсебен от идеята за „разрушителните иновации“. Но има доста неща, които няма нужда да бъдат разрушени или ре-иновирани. Аз например намирам хартиените дневници, за по-малко досадни от електронните. Да вечеряш с някой е по-добър начин да го опознаеш, от това да говориш с него по Skype. И размяната на бизнес картички все още изглежда като чудесен начин да започнете една дълготрайна връзка. Ритуалът на размяна на малки хартиени правоъгълници може да изглежда старомоден, но ще остане още за дълго.

Статията е написана оригинално за Economist.