Защо един CEO се уволни сам и даде на друг да поеме компанията

Автор: Джейсън Файфър

Преди няколко години Марк Боднар бил CEO на малка технологична компания, която стартирал със свой приятел. Този приятел бил много притеснен – компанията не се развивала толкова добре, колкото се очаквало. Налагало се промяна. Двамата прекарали 15 минути да обсъждат възможните решения. Тогава изведнъж, и за своя собствена изненада, Боднар казал думите, които променили живота му. “Добре”, казал той на приятеля си, “а защо ти не вземеш моята работа?”

“Първоначално се засмяхме, но тогава той каза, че идеята не е толкова лоша”. Разказва Боднар.

Той трябвало да приеме трудната истина. Въпреки че се бил изкачил до позицията на CEO, не бил подготвен за работата. Било време да го признае.

Много извести CEO, като Лари Пейдж в Google и Ред Хофман в LinkedIn са се отказали от поста си, за да го дадат на някой друг. Въпреки това по-често чуваме за CEO-та, които не се справят, но въпреки това не се отказват. Те са хората, които все още са на поста си и разказват историите си по конференциите и в медиите. Може би са наели човек, който да им помага. Понякога успяват да се превърнат в лидерите, от които компаниите им се нуждаят.

Боднар е избрал друг път – такъв, който може да бъде също толкова добър за компанията и да доведе до успех.

Но това означава голяма промяна, дори по-голяма, отколкото при тези, които решат да останат на поста си.

Като младеж, Боднар мечтаел да стане CEO. След като завършил колежа работил в Goldman Sachs, след което напуснал, за да стане партньор в инвестиционната фирма Fresh Hospitality. Фирмата притежавала не много успешна компания за ПОС терминали и на Боднар била възложена задачата да подобри положението ѝ. Първоначално бил назначен като CFО. Година по-късно, през 2011, малката компания все още се нуждаела от помощ. И така, едва на 25 години, Боднар станал новият ѝ CEO. В деня, когато започнал, компанията едва успявала да плаща заплатите на служителите си. “Отне ми няколко години, само за да оправя финансовата страна на бизнеса”, казва той. Трябвало да открие какво носи печалба и какво не, да се въведат правилните процеси и системи и така нататък. Под неговото ръководство, загубите били прекратени. Вече нямало проблем с изплащането на заплатите. Боднар бил много развълнуван.

Но той не успял да запази набраната инерция. Компанията била спасена, но не се развивала. Той опитал да започне някои нови дености, но те не се получавали. И макар работата на служителите да била по-сигурна, културата в офиса била на ниско ниво. “Започнах да осъзнавам, че тази работа не беше това, което очаквах”, казва той. “Изглежда нямах необходимите умения, за да се справя.” Тогава Боднър се среща със своя приятел и всичко си идва на мястото: Не трябва да съм CEO, някой друг трябва да бъде.

“Това беше трансформиращият момент, който напълно промени начина, по който виждах преследването на възможности”, обяснява Боднър.

Той разбрал, че е много добър в спасяването на компании, но не и в разрастването им. И това си е струвало. Все пак от никого не се очаква да е добър на всяка позиция. Хората не казват за Стив Къри: Да, той е страхотен вратар, но може ли да играе също и център нападател? Играта просто не го изисква. Къри е много добър в своята роля и това е напълно достатъчно. Това да знаеш в какво си добър и да не се опитваш да си нещо друг ти дава голяма сила.

Днес старата компания на Боднар се е разраснала с 40% и е на печалба. Неговият приятел все ще е CEO. Боднар прекарва по-голямата част от времето си да прави това, в което е добър – чрез инвестиционната си фирма, той се намесва, когато някоя компания трябва да бъде спасена. “Сега имам такова правило, че когато нещата потръгнат, винаги се заменям с някой друг на поста CEO”.
Ела, помогни и дай на някой друг да поеме от там насетне. Всъщност в момента Боднър работи като CEO за една нова компания. “Но това няма да е за дълго”, обещава той.

Източник: www.entrepreneur.com